Колко неразбрани останаха родителите ни? А дали нас ще ни разберат децата ни?
Всички си даваме сметка колко труден е диалога между поколенията, не само защото интересите са коренно различни, средата, в която битуваме също, но и защото често нямаме време да си говорим.
Приемствеността безспорно е солидна основа за по-добро бъдеще и по-голяма част от хората се стремят именно към това. Проект „Гиганти и джуджета” на сдружение Макензи , подкрепен от Българо американското общество, дава възможност на възрастните да си припомнят забравената искреност на младостта, отдадеността на идеите и постоянната ангажираност с любимото занимание, а на младите „да прочетат” страници от тези отворени книги на живота – възрасните хора. 
Проведени са няколко срещи между поколенията, но най-затрогващи бяха тези с възрастните хора от дом дома за стари хора „Цвета и Анка Върбанови”, град Бургас.
В продължение на дни, ученици от клуб „Вектори” изработват мартеници, празнуваха деня на виното и предимно общуваха с хората от дома.
„Най-силен е винаги моментът на раздялата – минутите минават бързо и трудно си тръгваме.” – Петя Петрова – председател на сдружение Макензи.